Search
  • Olga Volodina

INTERVIEW FOR BANSKO VESTNIK

Тихият фронт на Олга Володина в Банско Как арт фотографката с руски паспорт създаде тук доброволчески център за Украйна

„Днес е моят рожден ден, ако някой иска да ми направи подарък, моля, дарете за The Hugs UA в Банско. В нашия доброволчески център се опитваме да помогнем на украинските деца и техните майки бежанци да имат нормален живот далеч от домовете си. За да израснат психически и физически здрави и да изградят добро бъдеще, те трябва да са щастливи днес, а ние, възрастните, сме отговорни за това“.

Това написа Олга Володина на страницата си във Фейсбук на 20 май. Тя е арт фотограф с изложби по целия свят, рускиня по паспорт, родена в Централна Азия (Узбекистан) и закотвила се в последните години в Банско. Още с пристигането на първите украинци под Тодорка (към края на май те са почти 20% от постоянните жители) Олга изоставя творческата си работа и се захваща с доброволчество. „Банско Утре“ се свърза с нея, след като тя впечатли всички и влезе в националните медии с инициативата си на Цветница избягалите от войната да раздават лалета из улиците на града в знак на благодарност за гостоприемството.




И така, защо една млада жена, израсла в Москва, днес не пести пари, време, сили и талант, за да помага на прогонените от ботушите на Кремъл и бомбите на Путин…

Елица ИЛЧЕВА - Здравейте, Олга, родена сте в Москва, посочвате във Фейсбук страницата си Тайланд като постоянен адрес. Кога решихте да дойдете в Банско и защо останахте тук?


Олга ВОЛОДИНА

- Всъщност аз съм родена в Узбекистан, но бях много малка, когато родителите ми се преместиха в Русия. В моите интервюта или на изложби ме представят като руски художник, защото съм израсла там и съм учила в университета в Москва, но преди 13 години се преместих със 7-месечно бебе в Тайланд, където започнах работа на моите фото-арт проекти. Преди 2 години с дъщеря ми дойдохме в България да посетим роднини и нямахме планове да оставаме за дълго време. Но животът невинаги е предсказуем. Първо COVID и карантина, сега война. Пристигнах в Банско за няколко дни и през цялото време отлагах преместването в София по различни причини. За мен всичко беше много необичайно тук след живот в мегаполис, но когато има какво да правя, времето минава незабелязано. И така, аз съм тук от няколко години.

- А как се случи, че точно една жена, израсла в Москва, инициира изграждането на Център за подкрепа на бежанци от Украйна?

- Израснах в Москва, имам руски паспорт, говоря и мисля на този език, но никога не станах рускиня. Детството ми беше изпълнено с насилие и расизъм заради азиатския ми вид Когато бях в училище, съучениците ми насочваха цялата си агресия към децата от бивши съветски републики – татари, узбеки, арменци и други, – всички за тях бяха черноморци, недостойни за „великото звание“ руски човек. Сега не харесват украинците. Винаги съм се опитвала да разбера какво означава да си руснак. Бях дете и бях самотна. Пораснах и започнах да осъзнавам много неща, но все още силно исках да вярвам в реформи и промени, исках страната, в която живеех, да просперира, да става по-умна и по-богата, така че училището да бъде място, където децата учат, а не устройват боеве и геноцид, където хората могат свободно да изразяват позицията си, където се зачитат права, а не сила и власт. Бях млада и наивна. Излизах по улиците на митинги за свобода на словото, срещу корупцията, за независимост на медиите. Всичко това беше безполезно. И си зададох въпроса: „За чии права и свободи се бориш?” Те не искат това нито за себе си, нито за потомците си. Те уважават само жестокостта и властта и нямат нужда от просперитет и свобода. Разбрах, че съм дала твърде много шансове на тези хора. В моите очи страната е обречена. Историята на Русия е история на войни, кръвопролития, страдания и робство Дори не искам да отглеждам дете там. Преместих се в Тайланд и никога не съжалявах. Затова днес станах доброволец. Създаването на нашия доброволчески център в Банско The Hugs UA беше логична стъпка и отговор на въпроса „Как мога да помогна“?

- Дарявате много лични пари и ми направи впечатление, че отчитате всяка стотинка публично.

- Помагам, защото мога. Освен това не съм сама, имаме добър отбор. Олга Туман и Мария Ганчева дойдоха от Украйна, когато започна войната, и заедно организирахме The Hugs UA. Успяваме, защото разбираме защо и за кого го правим, чуваме се и работим в екип. Всеки един от нас има добра работа в мирно време, реализирани сме и това ни помага сега. За нас е важно да изградим взаимодействие с всички участници възможно най-прозрачно, въпреки че даваме основно лични пари. Всъщност най-ценното, което даваме, е времето, но ние се гордеем с резултатите и, разбира се, най-голямата награда са усмихнатите деца и техните майки.

- Как възприемате украинците, които са тук?

- Като много силна нация. Те могат да се гордеят със себе си и със своята страна. Хора, загубили домовете и бизнеса си, а някои дори и близките си, са запазили своята човечност, доброта и вяра.

- Дали тези, които са намерили подслон в Банско, намаляват, или се увеличават, и какви са очакванията ви за лятото?

- Нямам статистика. С това се занимава официалният център за бежанци в Банско, който работи с общността и украинското посолство. Опитахме да изградим конструктивен диалог и да си партнираме, но не се получи

- Имате много инициативи за работа с деца, разкажете ни за тях.

- Когато започнахме, си поставихме задачата да помогнем за адаптацията на малките към новата реалност, както и да намалим тревожността, за да се усетят отново деца, които се забавляват, лудеят. За целта създадохме учебен клас и зона за игра. През тези 2 месеца организирахме и стартирахме групи за изучаване на английски език за всички възрасти, разговорни клубове с роден и английски език, задълбочено изучаване на граматика. Започнахме онлайн обучение по български за възрастни. Всяка седмица провеждаме различни творчески майсторски класове. Това включва апликации, занаяти, рисуване с акварел за най-малките, уроци по декупаж, работа по проекта „Градът на бъдещето” за възрастни хора и много други. Нашите малки посетители обичат и „вкусните“ ни занимания – правим шоколад и рисуваме меденки. Също така в The Huds UA имаме невропсихолог и арт терапевт, търсим и логопед. Опитваме се да направим така, че всеки да намери нещо за себе си в нашия график, да намери приятели. Затова имаме комуникационни игри за тийнейджъри, йога, организираме събития на открито. Ски училището ни имаше голям успех, както и рафтинг и въжен парк.



- Наскоро стана ясно, че 12-годишно украинче се е опитало да се отрови с лекарства. Вярно е?

- Родителите на този тийнейджър не са се свързали с нас, не знаем никакви подробности за инцидента.

- Какво от драмата на тези деца остава скрито от широката общественост?

- Децата може да изглеждат нормални, но вътрешният им свят е напълно сринат. Къщите и училищата им са взривени, изгубили са познатото си обкръжение, не виждат бащите, приятелите си, лишени са от чувство за сигурност. Всички искат да се приберат вкъщи, но никой не знае какво е останало там и кога ще бъде възможно и това създава постоянна тревожност. Всеки родител е принуден да отговаря многократно на въпросите „Кога ще свърши войната?“, „Защо бяхме нападнати?“ „Мамо, ще се приберем ли скоро?“ Тези деца, дори и най-малките, прекарват много време в четене на новини за войната, обсъждат я, играят я. Понякога те могат да се държат предизвикателно на публично място, но това е вик за помощ. За съжаление сега не всички родители имат вътрешния ресурс да работят с тези проблеми. Затова ние наистина се надяваме да сме им подкрепа. Всеки от нас може да помогне. Например украинчетата се страхуват от фойерверките, защото ги възприемат като бомби и ги връщат към травмиращите събития, които са преживели съвсем наскоро. А всички българи много обичат заря, нито една сватба или рожден ден в Банско не минава без фойерверки. Но силно моля местните, преди да гърмят във въздуха, да си помислят, че докато се забавляват някъде, едно дете потръпва от страх в леглото и след това не може да заспи.

- В социалните мрежи се усещат много негативни настроения на банскалии към бежанците. Особено срещу тези, които са дошли със скъпите си коли. Какво бихте им казали?

- Това е толкова често срещан въпрос дори за нашите доброволци, които обучават деца безплатно, но сами са ограничени в средствата и дори с транспорта. Всеки има различно мнение и понякога това пречи да се помага. Аз ще ви дам моя собствена визия – човек не може да съди за друг, без да знае собствената му история, а по колата или дрехите. Представете си, че сте работили половината си живот, за да спечелите за хубава кола и апартамент, изпратили сте децата си в добро училище, имали сте планове къде да прекарате ваканцията и... бомби започват да хвърчат към вас. Само за няколко дни животът ви и този на децата се превръща в ад. А хубавата ти кола, с която тръгваш нанякъде, е единственото, което ти остава. Разбира се, някои украинци имат спестявания, защото са имали добър стандарт на живот. Не знам защо мнозина очакват мръсни и гладни бежанци, които трябва да бъдат облечени и нахранени, и се изненадват да срещнат умни и образовани хора, които са живели много добре преди войната. Не всеки има нужда от хуманитарна помощ и не всеки търси, но всеки има нужда от уважение и разбиране. Вярвам в българите, в тяхната доброта и благоразумие. Ние не делим хората на богати и бедни. Особено децата. Всички са тук по ужасна причина, наречена война.

- Разкажете ни малко повече за работата си извън тази покрай бежанците.

- Аз съм фотохудожник. Зад мен са многобройни изложби по света, участия в социални арт събития и пърформанси. Имам различни проекти, предимно концептуална фотография. Най-актуални за днес мисля са моите Метаморфози. Те за първи път бяха представени на публиката в Банкок в галерия Yanakart преди 8 години. С тях повдигам темата за трансформацията на личността под влияние на информацията и пропагандата. Как рефлектират те върху мненията на хората, манипулират и променят човек неусетно за самия него. Струва ви се, че това е вашето мнение, спирате да се съмнявате и сляпо вярвате. Медийната манипулация променя личността и визията ни за нещата и ако й се оставим, ни превръща в различни хора. А мнозина дори ги тласка да извършват ужасни действия.



- Темата за насилието срещу жени също е централна във вашата работа. Защо?

- Фактически това не е основната тема за мен, а един от проектите, които започнах в България, но така и не завърших. Ще се върна към него по-късно. В основата е истинската история на едно младо руско семейство, на която станах свидетел, преди да замина за Тайланд. Съпругът завърза жена си с тиксо и й смачка черепа пред очите на 2-годишно дете. Нея я спасихме, а той все още е на свобода в Русия. Всъщност там темата за домашното насилие е най-актуалната тема. Няма закон, защото така е угодно за Путин. Млад мъж без принципи, който може безнаказано да изнасилва и бие жени и деца, е идеалният руски войник.

- Кога и как мислите, че ще свърши войната?

- Не вярвам Путин да спре. Той ще следва чеченския сценарий. Тогава плашеше всички с терористи, днес с бандеровци. Но всъщност руските войници извършваха прочистване на чеченските села с цивилни. Това означаваше да се изтрие цялото село - баби и дядовци, деца и кучета. И сега са отишли да убиват, изнасилват жени и плячкосват в Украйна.

- А какви ще са последствията от тази агресия за самите руснаци?

- Руснаците са на дъното, отдавна всичко са им взели. Те ще продължат да ядат кора от дървета, да живеят в мизерия и да хвалят бащицата цар. Русия няма бъдеще. Тази държава вече не съществува. Здравомислещите хора си тръгнаха отдавна.

- Има ли нещо друго, което искате да кажете на нашите читатели за финал?

- Искам да пожелая на всички българи да не вярват на руските пропагандни медии. Просто не гледайте руска телевизия, защото тази пропаганда трови мозъка ви и ви манипулира Не вярвайте, не разпространявайте лъжите им повече. Занимавайте се със самообразование и четете повече съвременни книги. Бъдете патриоти, обичайте страната си и вървете по пътя на просперитета и прогреса!






83 views0 comments

Recent Posts

See All